КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКИЯ ВЕСТНИК
„ЗА БУКВИТЕ – О ПИСМЕНЕХЬ“
Кирило-Методиевският вестник „За буквите – О писменехь“ е основан през май 1979 г. Съюзът на българските журналисти въз основа на рубриката „Българистика и българисти“ на седмичника за политика и култура „Антени“ издаде началния брой на Кирило-Методиевския вестник „За буквите – О писменехь“. Излизането на първия брой на вестника съвпадна с полета на първия български космонавт Георги Иванов. На борда на космическия кораб „Союз-33“ имаше препис на страница от творбата на Черноризец Храбър – като продължение на „Изповедание на правата вяра“, диктувано от Св. Кирил на негови ученици в Рим преди кончината му. По такъв начин Храбровият трактат стана название на единственото по рода си издание като пример на научна публицистика. Тогава спонтанно бе съставен международен редакционен комитет от именити учени, писатели, публицисти и художници. Главата, скелибрисът и художественото оформление на изданието от 1 до 16 брой са дело на художника Евгений Босяцки, а пръв основател на изданието е Веселин Йосифов. Отговорно участие за списването на вестника през годините имат и публицистът и поетът Петър Парижков и дългогодишният изследовател и радетел на българщината Илия Пехливанов.
През годините вестникът се утвърди като единственото по рода си научно-публицистично илюстровано издание. Той продължава и до днес да се списва от Международен редакционен комитет, в който участват видни учени, писатели, художници и публицисти от България и чужбина. Основна тема на изданието е българският влог в европейската култура, чрез публикуване на класически творби на старобългарската литература, стенописи и икони, научни съобщения за новоиздирени ръкописи, личности и техния принос в изграждането на българския и европейския културен облик на народите и др.
Вестник „За буквите – О писменехь“ се издава три пъти годишно: за Националния празник – 3 март, за 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, и за 1 ноември – Ден на народните будители. През последните години редакцията е подготвила и извънредни броеве, посветени на важни и кръгли годишнини, и на бележити личности и събития и др. Дейно участие в списването на материалите за вестника взимат учени, преподаватели, докторанти и студенти от УниБИТ и доказани учени и изследователи от различни културни институции в страната и чужбина.
Разпространява се по читалища, средни и висши училища, в българските културни центрове в чужбина, и в най-важните държавни институции.